Вижте по-голяма карта
част втора
Капалъ чаршия и Египетския пазар !
Покритите пазари «Капалъ чаршъ» и пазарът на подправките «Египетски пазар»
Уникално като архитектурно съоръжение от пресичащи се галерии в които са подредени и отрупани със стоки от сувенирен характер 5000 магазинчета.
А лампи от този вид, «засветнати» с електрическа крушка от 15 вата стои много добре и в нашите интериори . Не стават за осветление, защото цветните стъкълца или мъниста, ръчно залепени върху стъкления балон, отслабват силата на източника на светлина вътре в лампата .
При пътуванията ми до Истанбул, аз купих няколко такива декоративни лампи за подарък. Две оставих за себе си.
Ето така изглеждат моите лампи. Те не са осветители в смисъла който носи думата „лампа”, а прекрасни декоративни акценти в интериора
Противно на ширещото се разбиране, че евтиниите се купуват в „Капълъ чаршъ”, съвсем не е така, защото подобни стоки в другите магазини са с по-ниски цени, но да се пазарура в този покрит пазар си е истинско удоволствие.
Не вярвам човек да си тръгне от този пазар без торбичка с подаръци за себе си и за близките си. Аз не можах да изляза без покупки и колкото пъти влизах там, толкова пъти измислях какво да добавя към багажа си.
А продавачите са меко казано «настойчиви». Вървях по една от галериите и в един момент ме пресрещна един господин с броеница и ме заговори. Настояваше да вляза в магазина му и да разгледам какви килими предлага. Казах му, че не проявявам интерес към такива стоки, но така настояваше да разгледам, че за да не го обидя, влязох и той започна да разстила различни по цвят и размер килимчета. Някои ми харесваха, но аз дори и не питах за цената, защото както вече казах нямаше да купя такъв артикул. По едно време човекът каза, че ще ми продаде, каквото си избера, и че дори да не нося в себе си пари, достатъчно е да имам кредитна карта. И когато му казах, че не притежавам такава карта, продавачът рязко загуби интерес да ми показва, обърна ми гръб и само дето не ме изгони от магазина, за това, че му изгубих времето…
Още когато започна излъчването на турските сериали в България, ми направи впечатление в какви красиви стъклени «вталени чашки се пие чай, за разлика от чашите за чай, с които ние пием чай.
Така един пъргав като невестулка продавач на чай се вървеше между хората в чаршията и разнасяши чай по щандовете и винаги имаше кой да си вземе чай.
И реших , че отида ли в Истанбул, ще потърся да купя за себе си и за подарък на най-близките си приятели точно такива чашки. Така че, можете да си представите на каква товарна камила заприличах при пристигането си в София.
Това са моите чашки за чай. Чаят ми е светъл на цвят, защото не е запарка от традиционния турски черен чай, а е ябълков разтворим и прелестен на вкус и аромат.Купих си опаковка от такъв чай пак от Капълъ чаршъ и то защото момчето, което ми продаде комплекта от чашки и лъжички свирна на момчето от отсрещното магазинче и то ме отведе до своя щанд отрупан с различни видове чай. Нямаше накъде да ходя и след кратък пазарлък понесох към хотела още една торбичка с няколко вида чай.
А пък как си си купих едно сребърно колие? Вървя си аз с торбичките и напредвам към изхода, като разбира се гледам наляво надясно. За миг се поспрях пред една витрина, защото там, на една облечена в черно кадифе стойка, забелязах красиво сребърно колие на нежна верижка. Само поспрях да го погледам и да разбера за себе си, след като ми харесва толкова, коя е причината да ми харесва?
Тава се оказа фатално, защото отвътре изскочи едно момче грабна колието, което бях загледала и направо понечи да ми го сложи на врата. Не позволих, но погледнах отблизо колието и верижката и да си призная, още повече ми хареса. Попитах за цената, 65 лири. Казах , «а, а а, не!» и тръгнах да си вървя. Ама момчето ми препречи пътя и взе да предлага по-ниски цени. Аз кимах отрицателно с глава и тъкмо да отмина, в уйдурмата се включи момчето от съседното магазинче, което до тогава само гледаше отстрани. Така самоотвержено взе да ме навива да купя това, което съм харесала. Гаджето на момчето от бижутерийното магазинче му било дошло на гости от България, ама пък момчето не било продало нищо досега и как нямало с какви пари да заведе довечера гаджето си на дискотека.
И кой знае още колко приказки щеше да изприказва приятелят «спасител» с цел да ме трогне, но аз вече бях капитулирала и попитах колко последно се иска за това колие? Цената вече беше паднала до 40 лири. Дадох ги, взех си колието красиво опаковано и вече без да поглеждам вляво или вдясно, се забързах към изхода, защото при толкова магазинчета, все щях да харесам още нещо.
А това вече е входът на друг известен покрит пазар, известен като
«Египетския пазар» или «Пазарът на подправките»
И тук винаги пълно с хора зяпащи и пазаруващи. Някои от щандовете за сувенири са такива като в Капълъ чаршъ, но пък в Египетски пазар се предлага изобилие от подправки , локуми и ядки.
Не знам как е с другите хора, но мен ме заболя главата, може би от тежките аромати от подправките и аз бързах да изляза на въздух, докато приятелката ми, с която бяхме влезли, с един списък от двадесет имена на подправки, ядки или изсушени зеленчуци, не спираше да търси най-доброто и на най-изгодна цена.
А ако ви се случи да сте в Истанбул по време на големите им тридневни национални празници, когато големите магазини не работят, тогава пак може да си купите нещо, което сте намислили, защото по малките улички около Египетския пазар се разполагат търговци с импроизирани сергии, а има и големи сергии за сушени зеленчуци, подправки и ядки.
Странно изглеждащите виолетови «гирлянди» са сушени патладжани за готвене.
Очаквайте продължението
Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът
http://patepis.com / Power of posive enrgy
Няма коментари:
Публикуване на коментар