Почивки,пътешествия и приятни преживявания

Почивки,пътешествия и приятни преживявания
Почивки,пътешествия и приятни преживявания

.

Internet Jazz Radio Bg Times - Online from USA - 24 / 7

Photobucket

понеделник, 29 март 2010 г.

Лековити места и чудотворни икони в България-Рилски манастир !

Освен мощите на светеца,в манастирската обител се пази и чудотворната икона на Св.Богородица Одигитрия.Местното население тачи иконата като изцелителка на тежки заболявания.

Мощите на Св.Иван Рилски,които се съхраняват в манастира,имат чудотворно действие.



Благоевград - РИЛСКИ МАНАСТИР !

Рилският манастир - може би най-известната Света обител на България-се намира в Югозападната част на страната ни,недалеч от Дупница.Легендата разказва,че Св.Иван Рилски се е заселил тук през X век,по време на управлението на цар Петър.Всъщност живял в пещера на около половин час път от днешния манастир,който днес е на различно място от првоначалното му основаване,построен е върху стара постница,останала от Иван Рилски през 927-941 г.

Това е най-големият манастир в България-състои се от 5 етажа,като видими са 4 от тях.Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията,наложени от османската власт през 1834 г.,когато са строени сегашните сгради.Манстирът впечатлява не само с размерите си,но и с характерните високи каменни стени,строени сякаш за бойно укрепление,а не за Божи храм.В четириетажната жилищна част има около 300 монашески килии,4 параклиса,игуменска стая,кухня,стая за дарители и библиотека.

През 1335 г. в двораа му е издигната отбранителна кула и малка черква.Местният феодален владетелпротосеваст Хрельо я построява.Именно тази кула е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стилови характеристики принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

В края на XIV век манастирът бил изцяло разрушен,но скоро след това-напълно възстановен,благодарение на щедрата помощ от руската православна църква и на богати християни от Копривщица,самоков,Тетевен,Чирпан и региона.Оцелява през цялото османско присъствие в България и действа като център на духовния и културен живот на българския народ.

През 1833 избухва опостушителен пожар.За възстановяването на дървесната част на манастира са работели около 3000 майстори строители.Усилията им са плодотворни и успяват да рекоструират всичко за по-малко от година.

В днешния си вид манастирът датира от XIX век.Главната манастирска черква "Рождество Богородично" е построена от протомайстор Павел Иванович (1834-1837).За делото му свидетелства паметна плоча,вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата.Стенописите са завършени през 1846г.,резултат от труда на много майстори,но единствено Захари Зограф е поставил подпис под своите рисунки.В църквата има и голям брой икони,създадени между XIV-XIX век.

Музеят на Светата обител съхранява и до днес Кръста на Рафаил-уникално произведение на изкуството,кръстено на своя създател.Изработен е от дърво и пресъздава 104 религиозни сцени и 605 малки фигури.Монахът,който го е творил,му е посветил 12 години труд и го завършва през 1802 г.,когато губи зрението си.

Несъмнено мощите на св.Иван Рилски,които се съхранява в манастира,имат чудотворно действие,затова и неведнъж са сменяли свето местопребиваване.Легендата разказва как пред ковчега на светеца станало чудодейно изцеление.Първоначално Св.Иван Рилски бил погребан (946 г.) в основаната от него Рилска обител.Малко след това цар Петър пожелал тленните останки да бъдат пренесени в София.Там пред тях се прекланя византийският император Мануил I Комниин (1143-1180) и с тяхна помощ се е излекувал от мистериозна и мъчителна болест.

През 1186 г. избухва унгарско-византийска война.Унгарскят владетел Бела III успява да превземе София и изпраща мощите на светеца в столицата си Естергом.Историята разказва,че там католическият архиепископ отхвърлил тленните останки с твърдението,че такъв светец не му е известен и че това са мощи на самозванец.Заради дързостта му Иван Рилски го наказал с онемяване.речта на архиепископа се възвърнала едва след покаяние и поклон пред ковчега на българина.Това чудо несъмнено изплашило унгарците и те върнали всичко,заграбено от манастира.

През 1194 г. българският цар Асен наредил мощите да бъдат отнесени във Велико Търново,където остават и след превземането на града през 1393 г.После,с разрешението на Мурад II,са върнати обратно в Рилската обител през 1469 г.

Хрониките,оцелели от този период,свидетелстват за огромни тълпи от богомолци,съпътстващи процесията и желаещи да се докоснат до чудотворните останки на светеца.Те се съхраняват и до днес в специална ракла пред иконостаса в главната църква.Според преданията даряват душевен покой,нравствена сила и здраве на тялото,като предпазват и церчт тежки болести.Пред тях свеждат глава всички християни,а през 2002 г.-и самият папа Йоан-Павел II,по време на визитата си в България.

Освен мощите на светеца,в манастирската обител се пази и чудотворната икона на Св.Богородица Одигитрия.

Според старо предание тя е подарък на манастира от сестрата на цар иван Шишман-Мария,дадена за жена на султан Мурад I.Иконата се съхранява в специален иконостас,винаги заключена.Единствено на големи християнски празници или след Св.литургия с нея се прави литийно шествие-игуменът изнася иконата от Дипнишките порти,обикаля манастира от югоизточната страна и я внася пак през Самоковските порти.Старинната чудотворна икона има 32 четириъгълни преградки,всяка една от които съдържа мощи на светци.В горната и част има надпис "Одигитрия",което означава "пътеводителка".Местното население тачи иконата като изцелителка на тежки заболявания.Когато навремето върлували чума и холера,двама йеромонаси и един дякон направили всенощно бдение и молебен с чудотворния образ на Богородица извън пределите на манастира.Навсякъде иконата била посрещана с почит и сирение,извършвал се водосвет и се поръсвали светената вода хора и животни.Така с помощта мна Божията Майка епидемиите били овладени.

И днес десетки миряни почитат целебната икона и палят свещ за здраве в Светата Рилса обител.

:::

СЛЕДВА ПАРАКЛИС "СВ.НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" !

Няма коментари:

Публикуване на коментар