За първи път в страната в Добрич представят изложба на уникални просфорни печати и обредни хлябове от цялата българска етническа територия !

Изложба на уникални просфорни печати представят в Добрич !

23 март 2010

Добрич. За първи път в страната в Добрич представят изложба на уникални просфорни печати и обредни хлябове от цялата българска етническа територия, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. От 2007 година Националният етнографски музей (НЕМ) към БАН започва събирането на просфорни печати – църковни и домашни, и техният брой вече е към 150-200, съобщи Надежда Иванова от Етнографската къща в Добрич. Печатите са събирани от частни колекции и музеи. Сред експонатите има печати от ХІХ и ХХ век, които са образци на изящна дърворезба. Част от тях са пристигнали по нашите земи от Света гора, където функционират няколко центъра за изработката им. Изложбата разполага с печатен каталог, а неин куратор е Иглика Мишкова - главен уредник в Националния етнографски музей – София. Посетителите ще могат да видят и експозицията „Портрети от колекцията на Светогорския фотографски архив”, в която са включени изображения от втората половина на ХІХ до средата на ХХ век. Изложбата е озаглавена „ Просфора – хляб и литургия” и ще бъде официално открита на 25 март 2010 г. от 17.00 часа в историческия музей в градския парк. Ще бъде излъчен и научно-популярен филм, представящ изработването на просфори в Светогорските манастири Симонопетра, Хилендар и Зограф и в една от килиите към Великата лавра „Свети Атанасий”.
Жулиета НИКОЛОВА

иаф

:::

Просфора. Хляб и литургия
Изложба на Национален етнографски музей при БАН

Просфорните печати са особени обекти - те са ключов елемент на църковния живот, участват в най-сакралното християнско тайнство. Като при всеки култов обект в тях се влагат строго определени религиозни символи, формата им е канонична, но все пак има и различия. Особености има и при разпространението им. В някои краища на страната те се използват само в църквите, а в други са задължителен инвентар на всяка къща.

По принцип просфорите са затворени в църквата. Те участват в религиозното тайнство Евхаристия. Действията с тях се извършват далеч от очите на вярващите - в олтара, където преди Светата Литургия се извършва "претворяването" на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Същинските православни просфори са малки кръгли пшенични хлебчета, направени от две парчета заквасено тесто, върху които е нанесен специален печат с определени символи. Най-важният символ е Агнецът - квадрат с вписан кръст и изписване ИС ХС НИКА. Върху него в ритуала проскомидия се извършва символично безкръвно жертвоприношение. Частици от Агнеца се "претворяват" в тяло Христово и участват в Светото причастие на вярващите. Върху някои просфори се отпечатват два или три агнеца и полета, символизиращи Света Богородица и ангелските чинове. Те също имат строго определена роля в литургията.

Освен църковните печати има и домашни просфорни печати, които се ползват не за причастие, а за различни видове обредни и празнични хлябове. В сравнително голяма част от страната те са много разпространени и всяка християнска къща има своя просфорник, който съхранява в домашния иконостас редом до иконата- покровителка на дома. Има както традиционни печати с Агнеца, така и с образи на светци и други свещени символи. Някои от фамилиите имат печати, върху които се изобразяват инициалите на домовладиката. При домашните печати формата не е строго определена и народният гений може да се развихри в пълна степен. Най-често това са дървени кръстове с различни орнаменти, в основата на които е резбован Агнеца. Някои са правени от майстори, резбата по тях е вниматено изпипана, а други са образец на т.нар. пастирска дърворезба и са дялкани любителски.

При домашните печати църковната анонимност е забравена и авторите често изписват имена, населени места, години. Днес тази информация е особено ценна. Нищо не е случайно в един дървен кръст - независимо дали е майсторска или "недодялана" изработка. Формите и орнаментите свидетелстват за различни школи и влияния, които също са важни за разбирането на културните или битови взаимодействия във времето.

Важна част от подготовката на изложбата бе възможността да се проучи каква е днешната им канонична употреба в най-консервативното място за православието - Света гора. По време на изложбата посетителите могат да видят научно-популярен филм, отразяващ правенето на просфори в манастирите Симонопетра, Хилендар и Зограф и изработването на просфорни печати в една от келиите към Великата лавра "Св. Атанасий". Много от кадрите и фотосите са уникални. Филмът и фотосите бяха направени, благодарение на помощта на София Франс Ауто

Изложбата разполага с печатен каталог, в който намират място много от най-интересните образци на просфорни печати.

Иглика Мишкова
куратор на изложбата

http://www.etar.org