Via dolorоsa !

Търговци се надлъгват за всеки знак от Лъвската порта до Голгота !

Купете, тук е спрял Христос !

Всяка спирка от "Via dolorоsa" е съпреживяна болка със Спасителя !

Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията и се събраха около Него цялата дружина. И като го съблякоха, облякоха го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му. И заплюваха го, и взеха тръста и го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с неговите дрехи и Го заведоха да го разпнат.
Мат. 27:27-31

Тези дни хиляди поклонници ще преминат по нея, ще пресъздадат мъченията на Спасителя

Даниела Казанджиева,
Исак Гозес,
наши пратеници

Само след два дни тази тясна улица, постлана с излъскани от стъпки неравни камъни, ще бъде най-пренаселеното място в света. Хора от близки и далечни страни, говорещи на различни езици, черни, бели и жълти, бедни и богати, жени, мъже и деца, странници, свещеници, ще вървят по един път и в един ритъм. Бавно ще пристъпват с лица, върху които е изписано само едно - болката. Огромен дървен кръст, понесен от десетки рамене, ще води тълпата.
Точно толкова препълнена с народ е била малката ерусалимска уличка на този ден и преди повече от 2000 години. Тогава обаче кръстът е носен само от един - Исус, който трябва да изпълни волята на Господ и дълга си към човечеството. През ХIII век доминиканският мисионер Риколдо де Монтерече дава името на улицата - "Via dolorоsa". Пътят на болката.
В навечерието на Великден, когато хотелите в Ерусалим се пръскат по шевовете, магазинчетата от двете страни на "Via dolorоsa" се радват на своята жътва. Най убедителни са търговците, които, твърдят, че точно пред техния магазин Спасителят е оставил някакъв знак. Според летописците, спирките по "Пътя на болката" са 14. Но ако повярвате на продавачите, броят им ще скочи няколко пъти. Петна от червена боя внушават: "Това е кръвта на Христос, спрете тук и купете нещо за спомен."
Коя е тази спирка, питаме собственика на магазинчето отсреща. Седмата, казва той, без грам колебание. Тук Исус се е подпрял на стената. Това е достатъчно част от парите на поклонника да се преместят в неговото чекмедже.
Пътят към Голгота - така наричат страдалческото пътуване на Исус. Голгота е хълмът над Ерусалим. Наричали го така, защото височината много приличала на човешко чело (голгота).
"Via dolorоsa" започва от мястото, където някога се е издигала крепостта Антония. Днес, за да поемат по стъпките на Спасителя, туристите трябва да влязат през Лъвската порта и да поспрат. Точно там някога е било Пилатовото съдилище. Христос е доведен окървавен и унизен от крясъците на тълпата. Римлянинът си измива ръцете и оставя тълпата да произнесе присъдата - смърт чрез разпъване на кръст. Там е първата спирка на сина Господен. Малко след това Христос взема кръста си и, преведен под тежестта му, тръгва нагоре към Лобното място. Това е втората спирка. Не издържа тежестта на огромното дървено разпятие и пада. Третата спирка.
Тълпата го ругае, подиграва му се, нито капка съчувствие. Товарът отново е поставен върху раменете му. Среща майка си. (Спирка номер 4). Тя иска да сложи ръка на окървавената му глава, да измие лицето му с вода, но пазачите не позволяват. За всички е ясно, че назарянинът няма повече да може да носи кръста. Никой от тълпата обаче не смее да му помогне. И тогава се появява един чужденец, който с един жест се нарежда сред най-тачените личности в християнството. Симон Киринеец е чувал за Исус, но не е негов ученик. Той е поразен от гледката на мъченика и нарамва кръста му. Този благороден акт се случва на петата спирка по пътя на Спасителя.
Следва спирка шест. Жалостивата Вероника не издържа на гледката и бърше потта на Христос.
На седмата спирка Исус пада за втори път. Страданията стават все по-непоносими. Няколко жени следват Исус в мъчителното изкачване. Някои го познават, изцерил е близките им. Когато го виждат паднал под тежестта на кръста, те избухват в силен плач. За първи път мъченикът проговаря: "Дъщери ерусалимски, недейте плака за мен, но плачете за себе си и чадата си. (Спирка 8)
Христос вече е стигнал до Голгота. Пада за трети път. (Спирка 9) Мълчи. Никакви молби за прошка. Най-трудното и величавото предстои.
Това са деветте спирки, които нареждат ерусалимската улица "Via dolorоsa" сред най-прочутите в света. Тези дни хиляди поклонници ще преминат по нея, ще пресъздадат мъченията на Спасителя. После ще се пръснат по многобройните ерусалимски гостилници, ще легнат в хотелските легла, ще любят жените си. Един се пожертва заради човечеството. Но то като че ли не разбра саможертвата. Или си спомня за нея само по празниците.

вс / Power of positive energy

Пътят на Джамил !

Българска реч се чува от малко антикварно магазинче, намиращо се на една от преките на "Via dolorosa" - на метри от Божи гроб. Думите се произнасят с лек акцент. Все още млад мъж и едро хубаво момче си говорят, сякаш са от Видин. Оказва се, че от града край Дунав всъщност е Светлана - майката на Джамил и съпруга на Махмуд, която от 20 години живее в Ерусалим. Сега е отскочила с по-малката си дъщеря Мария до България, за да види близките си. Светлана и Махмуд са възпитаници на Софийския университет "Климент Орхидски". Дипломирани философи. Тя работи като психолог, а той се занимава основно с магазина за антики. Сградата, в която е дюкянчето, е на повече от 10 века. Фамилията Абу Еид го има от 122 години. Купил го прадядото на Махмуд. То давало хляб на дядо му, баща му, сега храни и неговото семейство. Магазинчето е като пещерата на Аладин за колекционерите на антики. Някои от експонатите са от 4000 години пр. Хр. Клиентите са от цял свят.
Когато не е на училище, Джамил помага в магазина, за да учи тънкия занаят. Сега му предстои матура. След това ще кандидатства в Еврейския университет в Ерусалим. Иска да стане архитект. За това трябва да учи 6 години. Но каквото и да прави, Джамил ще трябва да изпълни дълга си към фамилията. Да се грижи за магазинчето. Защото първородният син наследява баща си. Както е направил Махмуд - отказал се от кариерата на учен, политик и журналист, за да изпълни дълга си на първороден син и да запази фамилния магазин. Парчето безценна земя на фамилията Абу Еиб.
"Основната ми задача като родител е да предам семейните ценности на сина ми", казва Махмуд. Една от тях е земята. "За нас тя е като жената - свързана с честта. Изгубиш ли я - изгубил си всичко", обяснява философът Махмуд.

вс / Power of positive energy

Дългът на Йосиф !

В дните преди Възкресение, когато Ерусалим е пълен с хора от цял свят, израелските войници са на всеки ъгъл, за да бдят за реда и сигурността на богомолците. 20-годишният Йосиф е изпратен с частта си в Стария град. Родителите му са руски евреи, дошли в Израел в началото на 90-те години. Преди няколко месеца Йосиф е завършил училище с много добър успех и иска да продължи образованието си в университета в Тел Авив. Преди това обаче трябва да изпълни дълга си в армията. И през ум не му е минало да се скрие в Русия, за да се отърве от казармата. Защото службата е чест и гордост. И задължително стъпало за бъдещата кариера. Йосиф ще е войник три години. Момичетата също служат, но две години. След това всички ходят в запас. Израел няма наемни войници. Държавата разчита на своите момчета, момичета, мъже и жени, да я пазят от многобройните врагове.
В казармата Йосиф се е научил да стреля с автомат. И няма да се поколебае да го използва, ако се налага. Защото знае, че от това зависи животът на майка му, сестрите му, баща му.

вс / Power of positive energy