Кристиян Сире е един от немалкото французи, влюбени в България. Вече 16 години тази привързаност го води насам по два-три пъти в годината. В Париж той дълги години е собственик на галерия в самото сърце на града. В нея излага едновременно и антики и произведения на модерното изкуство.
“Обичам да смесвам древността и съвремието – казва той. - Имах късмет да излагам творби на живописци и графици в моята изложбена зала в градината на Пале Роайял, в крилото, където се помещава министерството на културата. И сред тези творци имаше и българи. Моята галерия бе отворена врата за срещи между културите.”
В Париж Кристиян Сире се запознава с различни български творци - актьори, писатели, които го канят в страната ни. Обиколил е почти цяла България, но едно място “поразява” завинаги сърцето му – и това са Родопите, планината на Орфей.
“Тази планина е още неувредена, красива, наистина орфическа – казва Кристиян. - Познавам много планини. Аз самият съм планинец, живял съм в Шамони в Алпите. Но в Родопите има сякаш нещо магическо. Затова замислих един проект там, в Златоград. Мястото има магнетична сила. Самото име Златоград ми напомня за златните ябълки от висящите градини на Хесперидите. В Златоград се кръстосват пътища, идващи от древността, от времето на Траките, пътищата на ориенталските подправки, на коприната, а също на виното, за което говорят разкопките на близкия древен град Перперикон. Това е място на древни гадатели, на тракийско величие. Златоград и днес е обграден от много манастири. Не е далеч и свещеният Атон, от другата страна на гръцката граница, но в Европа вече граници няма. Така видях тук добро място за един проект с европейско измерение.”
Като начало на проекта Кристиян Сире е реставрирал една стара къща в Златоград.
„Тя е първата от общо пет къщи, в които бих искал да приютя около тридесетина студенти по изкуствата и пет преподаватели от различни страни. И всяка година от април до септември те да обменят умения в областта на различните изкуства – литературата, театъра, киното, музиката, но също и археологията, танца с език на тялото и т.н. Къщите не са в стария град, но много близо до него, посипани като броеница по брега на реката.”
Галеристът се надява да получи подкрепа за своя проект от европейските фондове, тъй като той ще включва още две страни – Франция и Белгия, където да се провеждат подобни творчески стажове, предавайки на поколенията местните традиции в изкуствата и художествените занаяти. В главата на Кристиян се върти още една идея, свързана този път с полуразрушен турски конак пак в района на Златоград. Идеята е вдъхновена от вековната френска традиция за обучение в майсторлък по всички занаяти на строителството, наричана „Компаньоните на обиколката на Франция”. Става дума за школа по обучение в майсторлък на млади „чираци” от най-изкусните майстори като за тази цел се прави обиколка на страната, за да се види и научи занят по места. Пътувайки из Франция , бъдещите майстори изучават постиженията в изграждането на шедьоврите на строителното изкуство сред катедралите, замъците, мостовете и т.н.. А след това и самите те участват в строежа или реставрацията на важни сгради. Освен зидари, дърводелци, ковачи и представители на другите чисто строителни занаяти, сред „компаньоните” има и хора на различните декоративни изкуства, които са давали крайния блясък на старите катедрали и замъци. Самият Кристиян Сире е майстор стъклар по професия, минал школата на „Компаньоните на обиколката на Франция”.
„Аз направих моята обиколка на Франция от катедрала на катедрала, изучавайки майсторлъка на създателите на прекрасните многоцветни витражи – разказва той. - Невероятно вълнуващо преживяване, което възпитава усещане и критерий за съвършенството в дадена област, за шедьовъра. И ми се ще да разширя тази чудесна френска традиция като обиколка не само на Франция, но като „обиколка на Европа” за запознаване и обмен на върхов майсторлък. И за тази цел полуразрушеният конак в Златоград ми се вижда добър обект за включване от страна на България. Съществуват снимки на конака от 50-те години, а забележителното е, че всичките материали от разрушението все още се намират на място, не са били разграбени и реставрацията му по тази причина може да стане по най-автентичен начин. Арх. Димитър Маринов, който се занимава с възстановяването на Централната баня в София, ще може да ръководи реставрацията и на конака.”
По време на своята обиколка на най-красивите френски катедрали г-н Сире научава много от тайните на „съвършената” витражна розета. За нас споделя една от тях.
„В момента на най-силната обедна осветеност на катедралата, към 14 ч., светлинното отражение на многоцветната розетката вътре в катедрала трябва да бъде от чисто бяла светлина, неутрализирайки взаимно различните багри на стъклописа. Трябва да се получи пречуване на цветовете като през идеалната призма. И въобще, когато човек трябва да изгради цяла сграда, едно от най-вълнуващите предизвикателства е играта с движението на светлините през различните моменти от деня. Прословутото синьо на катедралата в Шартр достига своя невероятен нюанс единствено по време на следобедния заник. Тогава цветовете стават най-изящни. Преминавайки през многоцветните витражи на една катедрала от изгрев до залез, слънчевите лъчи хвърлят в храма светлина с променлив доминиращ цвят в различните моменти от деня и атмосферата в сградата постоянно се мени.”
Снимки: Дарина Григорова
бнр / Power of positive energy
Няма коментари:
Публикуване на коментар