За археологическите разкрития в местността Свети Никола край Банско !

Владимир Баряков: Един забравен град в местността Свети Никола край Банско в най-скоро време ще грейне със своето достолепие !

17 май 2010

За археологическите разкрития в местността Свети Никола край Банско, Агенция „Фокус” разговаря с археологът Владимир Баряков.

Фокус: Какви са археологическите открития край Банско?
Владимир Баряков: Това е четвъртият археологически обект, който започнахме край Банско, в местността „Свети Никола'', в югоизточната част на Националния парк Пирин между Банско и Добринище, последният склон на планината. В 2003 година по инициатива на жителите на Добринище и по инициатива на фирма Галчев -инжинеринг беше възстановен параклисът, който там съществуваше. Оказа се, че това е поредната ранно християнска базилика от края на 4 и началото на 5 век, другите две са в местностите ''Шипотско'' и местността ''Свети Иван'', където в непосредствена близост бяха открити и пещи за изработката на строителна керамика. Според екипа се оказа се, че тези пещи са били необходими, за строителството на тези ранно-християнски базилики. Керамиката е била използвана за изработката на подова настилка, както и с декоративна цел, както и за покривната конструкция. Те са били с много по-големи размери от сегашните 45 – 65 см., в последствие те се използват и за ограждане на гробовете. В близост до тази ранно-християнска базилика в местността Свети Никола тогава бяха проучени и 28 гроба. Направихме една дългосрочна програма за археологически проучвания, реставрация и консервация в землището на община Банско и от 2007 година започнахме редовни археологически разкопки. Така че три сезона вече от два до четири месеца, в зависимост от метеорологичните условия ние работим там. Все пак обекта е на 1100 м. надморска височина.Това, което откриваме изненада очакванията ни. В ръководният екип научен консултант е доц.д-р Костадин Арабаджиев, преподавател в Софийския университет, а ние със Светла Барякова сме ръководители на обекта. Работим с ученици и студенти от Банско. Интересът от тяхна страна е много голям. Всеки ден излизат нови неща. Нас ни учуди това, което открихме, защото нито в преданията, нито в легендите, нито в изворите и историографията се говори за някакво селище на това място. Очаквахме, че може би това е един наблюдателен пункт, че е имало там някакъв караул, защото от скалите на Св. Никола най-добре се вижда цялата околност и всички подстъпи към цялата Разложка котловина – ''Момина клисура'' за Беломорието, ''Юндола'' за Тракийската низина и ''Предел'' за вътрешността на страната. Мислехме, че от там са следили за приятел и неприятел, всичко е като на длан. Но се оказа, че това е един огромен град, който по първоначални данни се простира на площ повече от 25 декара. Всъщност според монетния материал, който откриваме вече можем със сигурност да кажем, че градът е съществувал в периода от ІІ – ІІІ до ХVІІ век селището е било обитаемо без прекъсване. Петнадесет века живот, за който никъде нищо не пише. Така че един забравен град, както за населението, така и за науката в най-скоро време ще грейне в своето достолепие. Всичко е изградено изцяло от обработен камък, стените са около 65 см. и най-важното, спойката е от хоросан със счукана печена тухла. Това прави много здрави тези стени и няма как да е иначе, тъй като вече сме се натъкнали на запазени височини на зидовете на постройките 3,20 – 3,30 м. Така, че оцелели повече от 1 500 години стени да са в момента в състоянието, в което хората са ги изградили, наистина говори за една много хубава архитектура. От друга страна материалите са изключително богати. Намерен е богат керамичен материал от съдове за който можем да кажем, че е с тонове. Голямото изобилие на стъкло и стъклени предмети показва една заможност на населението. За времето тогава стъклото не е било разпространено, както сега и е било едва ли не с цената на златото, а тук ние имаме вече стотици счупени фрагменти, което говори, както казах за икономически заможно население, което е било там. От друга страна това се потвърждава и от накитите, които се откриват – пръстени, гривни, различни апликации за дрехи и конска сбруя. Открити са над 50 питоса, където са се съхранявали зърнените храни и продуктите закопани в земята, като осем са изцяло запазени и са много добре изработени. Открити са мотики гребла, мечове, стрели, върхове на копия, боини брадвички и др.
Фокус: Имате ли предположения, какви хора са обитавали града?
Владимир Баряков: Понеже много от материалите ни навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранно желязната, което е края на третото началото на второто хилядоелтие преди Христа, и ни датира началото на един улегнал живот на хората тук от преди 4 500 – 5000 години. В най-добрия случай в момента мога да кажа, че това са предците на траките, защото не може със сигурност да ги определим преди антропологичните анализи. Другото, което впечатлява е ръстът на тези хора. Говорим, че през древността и Средновековието хората са били много по-ниски от сегашните. Но имаме два-три скелета, които открихме в некропола, който всяка година ни поднася изненади, които са с ръст – 1,80 – 1,90 метра. Така че това население е огромно и почти непознато по нашите земи до момента.
Фокус: Имате ли предположения за името на града?
Владимир Баряков: Имаме някакво предположение, но не искаме да изпреварваме събитията, защото до момента не са излезнали никакви надписи. Така, че всички очакваме нещо да излезе, което да ни подскаже за името.
Фокус: Казахте, че хората са много високи, какви изводи правите?
Владимир Баряков: Позовавам се на това, което още Омир пише. Гърците привличат и използват тракийските племена за съюзници, когато воюват отделните градове държави в Гърция. Там се споменава, че дошъл тракийския цар с много красиви бели коне. Той бил с огромен ръст. Това потвърждава това, което е написал Омир, въпреки че векове наред се е мислело, че това е легенда,че е измислица, че Троя наистина е съществувала,че Троя я е имало. По този начин може би ще се докаже това, че траките наистина са един етнос – огромни, високи, здрави. Може би самата планина ги е правила да бъдат такива. Те може би са били някакво войнствено население. С изключение на един пласт в който има следи от опожаряване за три метра и половина запазена височина, но не може със сигурност да се каже, че това е било някакво нападение на неприятел. По-скоро може би стихиен пожар, тъй като в следващия момент стените отново са възстановени и е продължил просперитета на селището.
Фокус: Как стои въпросът с финансирането на разкопките?
Владимир Баряков: Ние сме мечтата на всеки един от колегите, защото община Банско от 1 987 година до момента финансира всички проучвания и археологически разкопки. Всичко това се дължи на доброто отношение и разбиране на общинското ръководство, на Общинския съвет и на целия кметски екип Чуждо финансиране до момента от никъде не сме получили. Така всички находки, които излизат, остават за археологическия музей в община Банско, чиито архитектурни проекти са на приключване. Той ще бъде разположен в приземния етаж в Дома на изкуствата. Това е едно едно огромно помещение, където най-добре ще може да се пресъздаде епохата, която искаме да покажем.
Фокус: Вашият обект регистриран ли?
Владимир Баряков: Още в 1993 година съм изготвил цялата регистрация на археологическите обекти,които са над сто в община Банско и всички те са включени в АКБ /Археологическата карта на България/. Така, че поне в това отношение нямаме проблеми.иаф

Power of positive energy