Eсма Реджепова:страст към човечността !

Eсма Реджепова:страст към човечността !

05/2010

"Циганка от град Скопие", както тя самата се нарича, Есма Реджепова повече от 40 години пее и участва в хуманитарни каузи.

[Toмислав Георгиев/SETimes]

Родена през 1943 г. Есма Реджепова участва в повече от 8000 концерта в 30 страни, за да спечели пари за каузите си. Тя е издала 108 сингъли, 20 албума и участва в шест филма.

Есма е отгледала пет осиновени деца в дома си и се е грижила за още 47 деца, които я наричат своя майка и баща.

Eсма споделя със Southeast European Times своите възгледи за хуманитарните усилия, за своята певческа кариера и за живота изобщо.

SETimes: Какви са най-важните хуманитарни каузи, които подкрепяте и защо?

Eсма Реджепова: Най-важната ми хуманитарна кауза е да помагам на деца със специални потребности. Смятам ги за група с най-висок приоритет. Вярвам, че всички трябва да им помагат според възможностите си, разбира се.

SETimes: Maкедонският президент Георге Иванов неотдавна ви награди с Медал за заслуги. Какво означава за вас тази награда?

Реджепова: Тази награда означава много. В крайна сметка човек чувства огромна радост, когато го оценяват в родината му, когато работата и приносът му печелят уважение. Получила съм много, много награди и признания, но тази последна награда и наградата, която ми даде президентът Тито са ми любимите.

SETimes: Миналият месец вие се присъединихте към македонските бизнес лидерки на сесията на Комисията на ООН за статута на жените. Какъв е климатът за развитието на женския бизнес в Македония?

Реджепова: Бизнес климатът в Македония започна бавно да се променя; сега има повече жени на лидерски позиции. Броят на жените законодатели също се увеличава. На последните президентски избори [през март], имахме жена кандидат [Мирусе Ходжа]. Вярвам, че това събитие бе много важно, тъй като тя е етническа албанка. Така че стереотипът, че албанките са домакини, чиято единствена работа е да се грижат за децата, вече е на изчезване. Бях много горда с Ходжа, и се надявам, че някой ден жена ще поеме управлението на Македония.

SETimes: Във вашия уебсайт вие твърдите, че се надявате нещо да се промени в страната. Какви промени бихте искали да видите? Как според вас би изглеждала една променена Македония?

Реджепова: Бих искала и светът да се промени, а не само Македония. Някой ден бих искала да видя свят, основан на равенство и толерантност, без граници, така че всички да могат да се придвижват свободно и да живеят където искат или където смятат, че е добре за тях.

Мисля, че тези права са отнети на хората и затова съм казвала много пъти, че животните в това отношение са по-напред от човека, защото могат да се придвижват където поискат и никой не им иска паспорт. Те не зависят от ничия добра воля. Дори най-отровната змия отива където поиска.

SETimes: Вие сте член на градския съвет на Скопие. Как работата ви там помага на ромите в Македония?

Реджепова: Членувам във ВМРО-ДПМНЕ, управляващата партия в страната, и като неин член съм съветник в градския съвет на Скопие. С политическата си ангажираност първо исках да [покажа], че една ромка може да бъде обществено активна - и че това не е само привилегия на македонките. Мисля, че отчасти успях, тъй като виждам, че все повече момичета ходят на училище. Ако с моя пример съм помогнала за еманципирането на ромките поне малко, ще бъда много щастлива.

SETimes: Смятате ли, че вашите деца ще продължат вашата дейност и хуманитарното ви дело и ще помогнат на повече хора да променят живота си?

Реджепова: Разбира се, бих искала децата ми да продължат моето дело. Мисля, че с възпитанието, което им дадох, им вдъхнах любов към хората. Моите деца знаят как да дават, да помагат, или да организират хуманитарен концерт. Надявам се, че те ще продължат оттам, където аз спрях.

SETimes: Смятате ли, че културата може да бъде обединяваща сила в Югоизточна Европа?

Реджепова: Културата винаги е била и винаги ще бъде мостът, който свързва хора от различна вяра и националност, тъй като за нея няма национални граници. Всеки пее или танцува по свой собствен начин. Мисля, че песента е обединяваща сила не само за хората в Югоизточна Европа, но и за целия свят.

SETimes: Оказаха ли върху вас влияние някои други певици като Били Холидей или Беси Смит?

Реджепова: Когато става въпрос за музика, никога не следвам ничий пример, нито се влияя от певци или певици. Моят наставник и съпруг Стево Теодосиевски, искаше да ме превърне в шедьовър. Никога не съм следвала ничий пример. Работих упорито, за да стана това, което съм сега, но той винаги настояваше да бъда "себе си" и никой друг. Мисля, че заедно го постигнахме.

SETimes: Посветили ли сте някои ваши песни на предразсъдъците срещи ромите? Някога критикували ли са ви за това, че използвате думата "циганка"?

Реджепова: Не, песните ми са за ромската традиция и култура, а не за това как другите ни виждат. Когато става дума за критика, отказвам да я приема. Независимо какво казват другите, аз съм го преодоляла отдавна. Когато за пръв път започнах да ходя на училище, забелязах, че не съм като другите. Това бе, когато децата ме наричаха "циганка" и не искаха да сядат до мен. Връщах се в къщи и плачех, а една от моите лели ми обясни, че ние сме различни, защото идваме от страна, наречена Индия, където слънцето винаги грее и затова сме с по-мургава кожа.

SETimes: В документалния филм "Ромска душа" вие проследявате историята на ромския народ чак от техния древен произход. Чувствате ли близко родство с Индия и нейната култура? Оказала ли е тя пряко въздействие върху вашата музика и творческа работа?

Реджепова: Разбира се, че чувствам близост с Индия и нейния народ, особено с провинция в Индия, където около 28 милиона говорят моя език и аз ги разбирам отлично. Това затвърди убеждението ми, че ромите идват от Индия.

SETimes: Според вас музиката не е ли прекалено комерсиализирана? Може ли традиционната музика да бъде представена на масовата публика, без да изгуби нещо съществено?

Реджепова: Добър ефект може, разбира се, да се постигне, ако песента е създадена на основата на традиционната музика. Онова, което се продава днес обаче все повече е голота на сцената, докато качеството и добрият глас се ценят по-малко.

SETimes: Участвали сте в хиляди концерти в продължение на десетилетия. Все още ли чувствате същата енергия и ентусиазъм, когато излизате на сцената? Какво ви поддържа?

Реджепова: Да, все още пея със същата страст. Все още изпитвам сценична треска преди концерт, когато съзнавам, че в публиката има повече от 10 000 души или, както в Сидни - 200 000 души в Хайд Парк. Онова, което ме мотивира е любовта ми към песните и музиката.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com

Power of positive energy