Еньовден е свързан с вярата в живота,плодородието и пожеланията за щастие

Надежда Тенева:Еньовден е свързан с вярата в живота, плодородието и пожеланията за щастие

24 юни 2010 | 17:17 |

По повод 24 юни – Еньовден, Агенция „Фокус” разговаря със ст. н.с. д-р Надежда Тенева от Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (БАН).

Фокус: Д-р Тенева, откъде идва празникът Еньовден? Каква част заема той в народния календар?
Надежда Тенева: Празникът Еньовден – това е църковният празник, рождеството на Св. Йоан Кръстител, кръстникът на Исус Христос. Вероятно този празник е взел някаква стара езическа традиция, която е свързана с култа към слънцето. На този ден по българските села хората стават много преди изгрев слънце и се качват на високи места, за да посрещнат изгрева. Смята се, че който види как трепти слънцето, ще може да познае съдбата си за бъдещия ден. Който си види сянката без глава този ден, той няма да доживее до следващата година. Това е едно гадание за бъдещето. Всички се къпят в реката или се търкалят по росата за здраве, защото вярват, че слънцето този ден се е окъпало в реката и затова е много лековита водата й.
Фокус: Какво се прави на този ден според българската традиция?
Надежда Тенева: Това е събирането на билки. Билкарките излизат пак преди изгрев слънце и събират билки за лечение през годината. Смята се, че има 77 болести и половина. За половината няма лек. Затова когато те берат билки, мижешком откъсват една билка за тази болест, за която няма лек. Надяват се, че ще могат да излекуват и най-страшните болестни. На този ден има и друг обичай – вярва се, че жени бродници ходят по нивите и обират плодородието на другите хора. Те се събличат голи и извикват „Тук ли си , Еньо?”. Тогава нивата им се покланяла и те откъсвали класовете, които имали два или три стръка. След това ги слагали в своя харман и така обирали плодородието на съседите си. Доколко се вярва на тази легенда... В началото на XX век в Еленския Балкан, Михаил Арнаудов описва, наемали стражар, които да пази нивите от бродници, които обирали плодородието. Ако видели такава жена, те я закарвали както е гола на площада на селото и я линчували.
Фокус: Защо се смята, че това е най-магичният ден? Какво свързва билките с този празник?
Надежда Тенева: Това е култ към слънцето, защото Еньовден е близо като дата до лятното слънцестоене, когато най-много време слънцето стои на небето. Тази магическа сила и мощ се предава. Казва се, че на този ден Еньо се обръща, облича си кожуха и отива при Господ да моли за зимата. Именно заради продължителното стоене на слънцето, което е близо до Еньовден, се смята, че това е един вълшебен ден, в който стават всякакви магически действия. Затова има друг обичай – Еньова буля, при който момите от селото обличат 5-6-годишно момиче в сватбени дрехи и го прикриват с червено було за плодородие. След като обиколят цялото землище, отиват в една къща и започват гадание кой за кого ще се ожени, като в едно котле са пуснати предварително преспали под звездите китки с пръстени. Момиченцето каквото извади – например: „през дол бяга, цървул стяга”, значи за хайдутин ще се ожени момата. Винаги тези специални дни са свързани с магия. Както Коледа е един магичен ден, също много продължителен в обратната сила – зимата. Тогава също се смята, че идват вълшебни същества, които са настроени лошо към хората. Това е свързано със зимата, със смъртта. Докато Еньовден е свързан с вярата в живота, плодородието, всички пожелания за щастие. Това е най-вече древна слънчева магия.
Фокус: Къде се отбелязва Еньовден, само в България ли?
Надежда Тенева: В цяла Европа се чества Еньовден по същия начин – палят се огньове, хората се качват нависоко. Руснаците пускат подпалени колела от каруца, намазани с катран, за да стимулират слънцето – да може то да грее все по-силно. Този обичай е свързан с култа към слънцето от най-дълбока древност. Може да приеме, че християнството е приспособило към собствената си идеология това, слагайки раждането на Йоан Кръстител на този ден. Плодородието е и при хората, и на полето. Затова се валят по росата- да могат да забременяват по-лесно, да бъдат здрави през годината. Плодородието се разбира в най-широк смисъл на думата – успех, всичко. Вярва се, че докато грее слънцето, лоши магии не могат да стават, т.е. то е защитник на хората.
Фокус: Със слънцето и плодородието ли са свързани вярванията, че на този ден билките са изключително полезни? Трябва ли да съответства броят на болестите, които изброихте, с броя на билките, които ще се наберат на този ден?
Надежда Тенева: Да, трябва да съответства броят. за половинката обаче няма лек и затова мижешком се къса билката. Слънцето се окъпва в росата и във водата, с което дава своята мощ, а тази мощ дава плодородие по целия свят.
Фокус: Кои дейности са земеделски характерни за Еньовден? Има ли забранени дейности по време на Еньовден?
Надежда Тенева: На този ден никой не работи. Земеделието е свързано с мисълта, че могат да ти оберат плодородието, т.е. могат да ти вземат от плодородието, защото точно по това време на годината се очаква жътвата в България. Класовете вече са излезли, станали са много големи. Тогава тази вещица, магьосница идва и обира плодовете на хората. Празник е ден на празно. Празнува се и никой нищо не работи, не смее да работи. Всъщност това пак е магия за плодородие – и обиколката с Еньовата буля на рамене на девойките, които обикалят около цялото село, и търкалянето по росата е свързано с жените, които искат да има деца, най-вече бездетните. Те се търкалят по земята, за да имат деца. Слънчевата магия е за плодородие.
Фокус: Има ли край в България, където отбелязването на Еньовден да е по-особено или уникално?
Надежда Тенева: Няма уникално. В Тракия се прави Еньовата буля, докато в Северна България не съществува този обичай пеене на пръстени. В повечето случаи този обичай се прави в Северна България или около Васильовден, или около Гергьовден. Тогава се правят надпяването на пръстените или гадаенето на съдбата от страна на момите. Посрещането на слънцето, паленето на огньове и търкалянето в росата са характерни за цялата страна. За Тракия е характерно за този ден правенето на т.нар. Еньова буля – пеенето на пръстените или гадаенето за бъдещето на момата, а всички останали обичаи са характерни за цялата страна. При Еньова буля в котлето се пускало овес, момата взимала малко овес, слагала го под възглавницата и с когото сънувала, че жъне, за него ще се ожени.
Аделина ГЕОРГИЕВА

иаф / Power of positive energy