В града си дават среща християнската, арабската и юдейската култура
Проф. дин Николай Овчаров
"Корона на Испания и светлина на целия свят". С тази красива фраза векове наред наричали най-средновековния град на Пиренейския полуостров - Толедо. Естествено, не мога да не видя този бисер, и се запътвам натам от Мадрид. Толедо е само на 72 км южно от столицата и е център на автономната област Кастилия-Ла Манча. Навлизам в тясната долина на река Тахо и след поредния завой съзирам кацналия върху стръмна скала древен град.
В последните векове преди новата ера тук съществувало селище на племето карпетани. През 192 г.пр.Хр. водените от Марк Фулвий Нобилиор римски легиони успели да сломят продължителната съпротива на иберийците и основали града Толетум, който бързо се развил благодарение на откритите огромни запаси от желязна руда. В околностите му имало десетки богати аристократични вили, а водата постъпвала чрез акведукт.
Римляните укрепили със стени Толетум, но това не попречило на аланите да го завладеят през 411 г. В 418 г. той бил отнет от вестготите и останал тяхна столица до 712 г., когато в него влезли арабите. През тези три столетия градът станал средище на архиепископия, което се отразило на цялата му история. При арабите пък селището процъфтявало под името Толайтола.
При Реконкистата на испанските християни Толедо се превърнал в символ на борбата. Когато кастилският крал Алфонсо Vт успял да го превземе на 25 май 1085 г., това се възприело като знак на съдбата. Градът станал столица на Кастилия и по-късно на обединена Испания чак до 1561 г., когато центърът бил преместен в Мадрид. В тези векове процъфтявало производството на стомана и Толедо станал прочут в цял свят със своите великолепни оръжия. Развивали се и грънчарството, копринарството, ювелирството и текстилната промишленост.
Вижте по-голяма карта
Днес Толедо представлява истински музей, в който времето е спряло през ХVт в. Често го наричат "град на трите цивилизации", заради далите си среща тук християнска, арабска и юдейска култури. Вървя по тесните средновековни улички, притиснати от почти долепени в горните си етажи къщи. Ето я Голямата катедрала, седалище на Кастилската архиепископия. Преди арабското нашествие тук имало малка църква на вестготите. По-късно е превърната в джамия, но след Реконкистата гражданите решили да построят катедрала. Строежът започнал през 1226 г. и траял цели три века. Като цяло сградата е готическа, но личат елементи от арабския стил "мудехар" от барока и неокласицизма. Тук се пазят шедьоври на Ел Греко, Гойя, Веласкес, Рафаел, Рубенс.
Една от най-старите сгради в Толедо е параклисът Кристо де ла Лус, където крал Алфонсо Vт присъствал на литургията след превземането на града през 1085 г. Катедралата Сан Хуан де лос Рейес пък била издигната от Фердинанд и Изабела в чест на победата над португалците на река Торо. Тя била предназначена и за тяхна гробница, а пазители станали монасите францисканци.
Два християнски храма са бивши синагоги, превърнати в църкви след изгонването на евреите от Испания в края на ХV в. Едната днес носи името Санта Мария де ла Бланка, но била построена още в края на Хтт в. в центъра на еврейския квартал. Нейната монументална декорация носи следите от силно византийско влияние. Втората синагога била издигната в ХтV в. в стила "мудехар". Отвътре стените са облицовани с кедрово дърво, инкрустирано със седеф. След превръщането й в църква, тя е посветена на Успението на св. Богородица.
В Толедо няма как да не се види кралският дворец Алкасар, чиито основи са заложени от римляните. Към него през река Тахо води готическият мост Санто Мартино, построен през Хттт в. Преданието свързва Алкасар с епохата на легендарния Сид и неговите епични битки с маврите.
През целия си престой в Толедо търся неголяма средновековна къща. Става дума за Дома на Ел Греко - един от най-великите художници. Оригиналната сграда е разрушена по време на Гражданската война от 30-те години, но общината приспособила за музей съседната къща от ХVт в. Ел Греко дошъл в Толедо след като император Филип тт го изгонил от Мадрид през 1597 г. Именно тук нарисувал най-добрите си платна до своята смърт в 1614 г. По време на разходката си из града виждам много негови прекрасни платна. Особено впечатляваща е може би най-известната му картина - "Погребението на граф Оргаса", където майсторът е изобразил себе си и невръстния си син. От джоба на детето се подава кърпичка, на която е написана рождената дата - 1578 г.
стандарт / Power of positive energy
"Корона на Испания и светлина на целия свят". С тази красива фраза векове наред наричали най-средновековния град на Пиренейския полуостров - Толедо. Естествено, не мога да не видя този бисер, и се запътвам натам от Мадрид. Толедо е само на 72 км южно от столицата и е център на автономната област Кастилия-Ла Манча. Навлизам в тясната долина на река Тахо и след поредния завой съзирам кацналия върху стръмна скала древен град.
В последните векове преди новата ера тук съществувало селище на племето карпетани. През 192 г.пр.Хр. водените от Марк Фулвий Нобилиор римски легиони успели да сломят продължителната съпротива на иберийците и основали града Толетум, който бързо се развил благодарение на откритите огромни запаси от желязна руда. В околностите му имало десетки богати аристократични вили, а водата постъпвала чрез акведукт.
Римляните укрепили със стени Толетум, но това не попречило на аланите да го завладеят през 411 г. В 418 г. той бил отнет от вестготите и останал тяхна столица до 712 г., когато в него влезли арабите. През тези три столетия градът станал средище на архиепископия, което се отразило на цялата му история. При арабите пък селището процъфтявало под името Толайтола.
При Реконкистата на испанските християни Толедо се превърнал в символ на борбата. Когато кастилският крал Алфонсо Vт успял да го превземе на 25 май 1085 г., това се възприело като знак на съдбата. Градът станал столица на Кастилия и по-късно на обединена Испания чак до 1561 г., когато центърът бил преместен в Мадрид. В тези векове процъфтявало производството на стомана и Толедо станал прочут в цял свят със своите великолепни оръжия. Развивали се и грънчарството, копринарството, ювелирството и текстилната промишленост.
Вижте по-голяма карта
Днес Толедо представлява истински музей, в който времето е спряло през ХVт в. Често го наричат "град на трите цивилизации", заради далите си среща тук християнска, арабска и юдейска култури. Вървя по тесните средновековни улички, притиснати от почти долепени в горните си етажи къщи. Ето я Голямата катедрала, седалище на Кастилската архиепископия. Преди арабското нашествие тук имало малка църква на вестготите. По-късно е превърната в джамия, но след Реконкистата гражданите решили да построят катедрала. Строежът започнал през 1226 г. и траял цели три века. Като цяло сградата е готическа, но личат елементи от арабския стил "мудехар" от барока и неокласицизма. Тук се пазят шедьоври на Ел Греко, Гойя, Веласкес, Рафаел, Рубенс.
Една от най-старите сгради в Толедо е параклисът Кристо де ла Лус, където крал Алфонсо Vт присъствал на литургията след превземането на града през 1085 г. Катедралата Сан Хуан де лос Рейес пък била издигната от Фердинанд и Изабела в чест на победата над португалците на река Торо. Тя била предназначена и за тяхна гробница, а пазители станали монасите францисканци.
Два християнски храма са бивши синагоги, превърнати в църкви след изгонването на евреите от Испания в края на ХV в. Едната днес носи името Санта Мария де ла Бланка, но била построена още в края на Хтт в. в центъра на еврейския квартал. Нейната монументална декорация носи следите от силно византийско влияние. Втората синагога била издигната в ХтV в. в стила "мудехар". Отвътре стените са облицовани с кедрово дърво, инкрустирано със седеф. След превръщането й в църква, тя е посветена на Успението на св. Богородица.
В Толедо няма как да не се види кралският дворец Алкасар, чиито основи са заложени от римляните. Към него през река Тахо води готическият мост Санто Мартино, построен през Хттт в. Преданието свързва Алкасар с епохата на легендарния Сид и неговите епични битки с маврите.
През целия си престой в Толедо търся неголяма средновековна къща. Става дума за Дома на Ел Греко - един от най-великите художници. Оригиналната сграда е разрушена по време на Гражданската война от 30-те години, но общината приспособила за музей съседната къща от ХVт в. Ел Греко дошъл в Толедо след като император Филип тт го изгонил от Мадрид през 1597 г. Именно тук нарисувал най-добрите си платна до своята смърт в 1614 г. По време на разходката си из града виждам много негови прекрасни платна. Особено впечатляваща е може би най-известната му картина - "Погребението на граф Оргаса", където майсторът е изобразил себе си и невръстния си син. От джоба на детето се подава кърпичка, на която е написана рождената дата - 1578 г.
стандарт / Power of positive energy
Няма коментари:
Публикуване на коментар