Мозамбик – страна на милите хора

Мозамбик – страна на милите хора

Мозамбик е страна на усмихнати и мили хора, в която споровете и разправиите не са срещано явление, хората пазаруват в магазините, танцувайки, а изтощените от бюрокрация организми се отпускат още на първата минута, когато на летището служителите ви попитат: “Как сте?”
Мозамбик е страна на усмихнати и мили хора, в която споровете и разправиите не са срещано явление, хората пазаруват в магазините, танцувайки, а изтощените от бюрокрация организми се отпускат още на първата минута, когато на летището служителите ви попитат: “Как сте?”

В Мозамбик бедността и богатството вървят ръка за ръка… Гори с кокосови орехи и гладни хора, които понякога се хранят с по един кокосов орех… Оттук най-добре може да се наблюдават приливите и отливите в Индийския океан. Особено, ако сте хванали отлива, може да вървите чак до отсрещния остров сред младоженките и жените, които събират миди. До Мозамбик се отива по два начина. Първият е чрез екип за хуманитарна помощ. Вторият - с няколко приятели, които имат желание за пътешествие. Но както и да отидете, ще стигнете на едно и също място.

В една страна със зелена природа, в която богатството и бедността са ръка за ръка. Вървейки по широките улици на столицата Мапуто, построени от португалците, разбира се, за лично удоволствие и поглеждайки към устроените улици и многоетажни сгради, се питате: “Къде са бедняците?” Ето, жената, която върви, клатушкайки се, е бедна, кой знае колко малки гърла ще нахрани с портокалите в кошницата, която тя тъй умело носи на главата си? Ако няма портокали, има кокосови орехи, но не за продажба, а за храна, когато няма нищо за ядене… Да речем, че един човек е и беден, и нещастен, няма късмет и сред горите с кокосови орехи нито един кокосов орех не пада долу. Тогава на помощ идва един от шейсетте вида манго с опияняващ аромат, а за банани да не говорим, тъй като това е общодостъпен плод. Мозамбик е плодородна страна.

Най-красивата гледка на приливи и отливи

Малко е странно в увода на един пътепис да се говори за това как е невъзможно бедните хора да умрат от глад, но тази държава е страна на бедните. Във всяко кътче, което обикаляте с удоволствие, във всяка точка, към която гледате като омагьосани, виждате местни хора, които сякаш са омесени с вятъра, пясъка, рибите, донесени от Индийския океан; сякаш са поникнали от жълта почва или паднали от палмово дърво. След като споменахме Индийския океан, нека кажем няколко думи и за него.

Преди всичко трябва да хвърлим поглед върху положението на Мозамбик на картата. Мозамбик е разположен в Югоизточна Африка и граничи с Индийския океан. Това е едно от най-хубавите места, в които се наблюдават приливи и отливи. Когато става дума за приливи и отливи, се сещаме за часовете по география. На всеки дванайсет часа океанът се оттегля, после се връща обратно с огромни вълни, а вятърът не спира, докато вълните не стигнат до брега. Това ни се видя като едно от най-редките изживявания, които можем да изживеем през живота си… Кой може да ни хване, след като веднъж сме сварили момента, в който водите са се оттеглили?

Ние тичаме с вдигнати крачоли към широкия океански бряг, тъй като водите са оставили на открито не само пясъчната ивица, но и всички водни обитатели. Пред нас стои близо 4-километрова пясъчна площ… Стотици малки раци се разбягват към скривалищата си, нито ние ги газим, нито те ни хапят, нима е само градска легенда, че раците хапят? Малко по-напред има жени с големи лъжици в ръка, които събират миди сред пясъците. Те изглеждат така, сякаш копаят на полето, идват тук след всеки отлив и събират не само миди, но и всичко, което мърда, и после ги продават край пътя, а останалият улов се приготвя за вечеря. Хавва Ъшък, която живее в Мозамбик от известно време и говори свободно португалски, задава няколко въпроса от наше име на жените. Ние знаем, че отговорите ще бъдат свързани с немотията, но все пак се интересуваме. Казилда, която има седем деца, е малко обезпокоена, но Амеджва, майка на пет деца, има желание да разговаря с нас. Амеджва сама отглежда децата си, както и много други жени в Мозамбик. Когато не събира миди, тя взима цитрусови плодове от халите, за да ги продава. Ако не спечели достатъчно, в някои дни за нея е много трудно да занесе хляб в дома си, в който няма електричество и водоснабдяване. Ние казахме, че в този град дори удоволствието от наблюдаването на приливите и отливите не може да се разграничи от бедността. Но не след дълго една двойка младоженци идва с група весели хора, които пеят песни, застават с лице към океана и отново ви връщат към един свят, изпълнен с музика и танци. Тук океанът е като гробница на светец. Младоженките не се омъжват, преди да се разходят с булчинските си рокли по пясъка, измервайки с поглед океана.

25 October 2010,Monday
ЮЛКЮ АКАГУНДЮЗ

"Заман" / Бг Таймс