В лабиринта на Мароко

Какво е скрито из улиците на най-старата медина на света в град Фес и къде е артистичният чар на пазара в Рабат

В лабиринта на Мароко

Фес е третият по-големина град в Мароко.

ПЕТЯ БАХАРОВА

08.01.2011

Най-голямата забележителност на Фес е старинният квартал Медина, включен в списъка на ЮНЕСКО.

Везани кожени чехли, аргановото масло, фурми и пъстри марокански съдо, са само малка част от стоките, които могат да се купят от медината на град Фес.

Портретът на действащия крал на Мароко Мохамед VI може да се види на всички обществени места в страната.

Джамията „Хасан II” в Казабланка. Висока е 210 метра.
АВТОРЪТ
Столицата Рабат е разположена на мароканското крайбрежие при Атлантическия океан. Една от забележителностите на града е казбата, чийто малки и колоритни улички отвеждат до брега на океана.

Да отидеш в Мароко и да не разгледаш медината на град Фес, е като да си бил в Рим и да не си зърнал папата. В лабиринт от 9500 улици, прорязващи старинната част на града и скрит зад крепостни стени, кипи уникален живот и търговия.

За медината на Фес се говори само със суперлативи – най-голямата в Африка, най-старата в света. Попаднеш ли там без придружител, разбираш, че е и място, в което най-лесно можеш да се загубиш. В медината се влиза през пищна и цветна порта, тръгва се из лабиринт от пътеки, стълби и задънени улички. В тях трудно прониква слънчева светлина, което пък спасява туристите и местните от жестоките африкански жеги.

„Спокойно, другите чакат, ще ви покажа накъде да вървите.“ Насърчителните думи идват от непознат млад мъж. Появи се изневиделица, докато част от групата е заплесната в напоителен пазарлък в малък бижутерски магазин. Не мислете, че това е мърляв дюкян, пълен с банални дрънкулки, насред прашен африкански пазар. Нищо подобно. Красиви гривни и обеци от берберско сребро, с онези типични сини камъчета по тях, масивни колиета или пък сложни плетеници от благородни метали, изработени от местни майстори. Само в това магазинче, което е не повече от 12 квадратни метра, бижутата буквално извират. Колкото и да не е за вярване принципът – три пъти си тръгни от магазина и накрая ще получиш най-изгодната цена, абсолютно върви при пазарлъка.

Бижутата вече са купени. Нашият анонимен гид хуква напред, разбутва гъмжилото и ни отвежда при останалата част от БГ групата. „Можеш да ми направиш снимка”, казва момчето и се ухилва. Уточнението му е много важно, защото мнозина

мароканци реагират доста бурно

ако някои чужд реши да ги снима. Момичето от магазинчето с наливните парфюми например доста гневно скри с ръка лицето си от обектива. То всъщност беше единственото, което се виждаше от нея. Останалата част от тялото и главата й бяха покрити с дълга черна роба и забрадка.

Успяхме да запечатаме в гръб и малко момченце, облечено в типична мароканска дреха. Баба му го спаси от туристическия набег, като го повлече скоростно по тясната улица на пазара. В магазина за ръчно бродирани покривки обаче бяха благосклонни към снимките. Ледовете разчупи нашият официален водач из медината на Фес. Цял ден този човек не се умори да ни разхожда по тесните улици, да разказва за медресета, къщите, занаятите и нравите на местните. Така попаднахме и в дюкяна с покривките. Интересното в него бяха не само бродериите, на които чужденците се лепяха като мухи, а и портретът на действащия крал на Мароко. Ликът на Мохамед VI, често в компанията на своето семейство, краси всички обществени места в страната. За тези, които не знаят, сегашният крал на Мароко е роден през 1963 г. Той е син на покойния Хасан II, близък приятел на нашия Симеон Сакскобургготски.

Бродейки из медината на Фес, трябва да сте готови за всякакви

изненади. Като онази с

двете кокошки, чиито глави бяха отрязани

пред одобрителните погледи на местните и ужасените на чужденците. Закланите животни бяха продадени. А нашият гид подробно обясни кулинарните навици на мароканците, които включват консумирането само на прясно месо. Пилешкото е предпочитано на трапезата. Най-важното е, че там замразен бройлер няма.

Един от специалитетите е превъзходно пиле с карамелизиран лук, с тънък вкус на канела и куркума. Кускусът е другият марокански хит. Тамошният е много по-дребен и ронлив от този, с който сме свикнали у нас. Правят го по всевъзможни начини. А сладкишите? Тях можем да обобщим така – с дъх на бадеми. Мароко е страна със свръхпроизводство на бадеми, което обяснява употребата на ядките под всякаква форма в кулинарията.

Сладка яхния от картофи, леща, артишок, лютиви маслини са сред традиционните храни там. Сервираха ни ги в една от богатите къщи в медината, превърната днес в ресторант. Тук е мястото да отбележим, че Фес е основан по времето на Идрис II и че в него се намират едни от най-красивите сгради в страната.

„Местните наблягат на вътрешността на къщите си“, разказа ни по този повод нашият водач. Затова дълго и с огромно старание градят своя дом. Центърът на къщата е голямо помещение, с прозорец вместо покрив и шадраван в средата, като символ на връзката между небето и земята. „Пророкът е казал: Построй своята къща така, че да не гледаш в двора на своя съсед, разказва мароканският ни водач. - Както и: Не пречи на своя съсед да сложи греда в твоята външна стена.“

Добре е също да знаете, че когато мароканските жени излязат на балконите на своите къщи, мъжете нямат право да ги безпокоят. Когото и да попитате в страната за равноправието между половете, задължително ще ви кажат, че водещата фигура в мароканското семейство е жената. Дали е така обаче, могат да кажат само живелите по-дълго там.

Разходката из медината на Фес продължава, а от следващата сергия купуваме клонки с фурми. Уникално вкусни са и нямат нищо общо с тези, които продават из нашите магазини. Опитайте и горещите питки.

Везаните кожени чехли – бубуш, малки възглавнички

портмонета или чанти са задължителните артикули във всеки марокански пазар. Кожарската индустрия е една от емблемите на страната. Аргановото масло също. Много е полезно за кожата и косата. Добива се от маслини, но по доста варварски за европееца начин. Най-общо казано, козите пасат маслини, след което ги принуждават с удари по хранопровода да ги „изплюят“. Точно от този хранителен отпадък се добива прословутото арганово масло.

Медината на Фес е като разходка през вековете.

Модерното в страната

се вижда из пътищата. Аутобанът, отвеждащ от Фес към столицата Рабат, е буквално гладък като масло. Истинско удоволствие да обикаляш с кола из държава, в която годишно се изграждат по 300 км шосета. През целия 4-дневен престой в Мароко, през който циркулирахме между Рабат, Фес и Казабланка, не видяхме дори и малка дупка или кръпка.

В Рабат попадаме на много приятна и артистична медина, царството на местните занаятчийски стоки. В близост до нея, зад крепостна стена, се намира казбата. Изключително пъстър артквартал, с най-красивите цветни врати, които сте виждали някога. Уличките на казбата отвеждат до огромна площадка, от която океанът се вижда като на длан. Мястото е много популярно за срещи сред младите в Рабат.

По пътя към артистичното кварталче ни спират няколко жени. Размахват големи спринцовки, пълни с кафява или зеленикава течност. След първоначалния смут разбираме, че мароканките всъщност са майсторки на татуировки. А съдържанието на спринцовките е течност с къна. Ако се абстрахирате от усещането, че наоколо е доста мръсно, можете да се сдобиете с красиви рисунки по ръцете си. След няколко измивания татуировките изчезват.

Напускайки казбата, можете да се насочите към административния център на Рабат. Тази разходка може да я минете като дежурен туристически тур през крепостните стени на кралския дворец и покрай парламента. Можете да посетите и мавзолея на Мохамед V, който е една от емблемите на кралството.

Ако трябва да посочим най-внушителното нещо в Мароко обаче, то това е джамията „Хасан II” в Казабланка. Тя е най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинс в чест на предишния марокански крал Хасан II. Минарето й е високо 210 метра. А най-важното е, че в това архитектурно чудо пускат жени. Задължително носете шал, с който да покриете косите си.
.
ГЕОГРАФСКА СПРАВКА

* Кралство Мароко се намира Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море.

* Граничи с Алжир, Западна Cахара, Мавритания, Атлантическия океан, Сеута и Мелила.

* Страната се простира на площ от 446 550 km?

* Населението е близо 35 милиона души

* Столицата е Рабат, религиозният и интелектуален център е Фес, а деловият – Казабланка

* 99, 6 на сто от население на страната е мюсюлманско

* Мароко е конституционна монархия

* Паричната единица е дирхам

* Страната има субтропичен климат. Средните януарски температури са 10-12 градуса, а юлските 24-28 градуса.

:::

Какво е скрито из улиците на най-старата медина на света в град Фес и къде е артистичният чар на пазара в Рабат

В лабиринта на Мароко

Фес е третият по-големина град в Мароко.

ПЕТЯ БАХАРОВА

08.01.2011

Най-голямата забележителност на Фес е старинният квартал Медина, включен в списъка на ЮНЕСКО.

Везани кожени чехли, аргановото масло, фурми и пъстри марокански съдо, са само малка част от стоките, които могат да се купят от медината на град Фес.

Портретът на действащия крал на Мароко Мохамед VI може да се види на всички обществени места в страната.

Джамията „Хасан II” в Казабланка. Висока е 210 метра.

АВТОРЪТ

Столицата Рабат е разположена на мароканското крайбрежие при Атлантическия океан. Една от забележителностите на града е казбата, чийто малки и колоритни улички отвеждат до брега на океана.

Да отидеш в Мароко и да не разгледаш медината на град Фес, е като да си бил в Рим и да не си зърнал папата. В лабиринт от 9500 улици, прорязващи старинната част на града и скрит зад крепостни стени, кипи уникален живот и търговия.За медината на Фес се говори само със суперлативи – най-голямата в Африка, най-старата в света. Попаднеш ли там без придружител, разбираш, че е и място, в което най-лесно можеш да се загубиш. В медината се влиза през пищна и цветна порта, тръгва се из лабиринт от пътеки, стълби и задънени улички. В тях трудно прониква слънчева светлина, което пък спасява туристите и местните от жестоките африкански жеги.„Спокойно, другите чакат, ще ви покажа накъде да вървите.“ Насърчителните думи идват от непознат млад мъж. Появи се изневиделица, докато част от групата е заплесната в напоителен пазарлък в малък бижутерски магазин. Не мислете, че това е мърляв дюкян, пълен с банални дрънкулки, насред прашен африкански пазар. Нищо подобно. Красиви гривни и обеци от берберско сребро, с онези типични сини камъчета по тях, масивни колиета или пък сложни плетеници от благородни метали, изработени от местни майстори. Само в това магазинче, което е не повече от 12 квадратни метра, бижутата буквално извират. Колкото и да не е за вярване принципът – три пъти си тръгни от магазина и накрая ще получиш най-изгодната цена, абсолютно върви при пазарлъка.Бижутата вече са купени. Нашият анонимен гид хуква напред, разбутва гъмжилото и ни отвежда при останалата част от БГ групата. „Можеш да ми направиш снимка”, казва момчето и се ухилва. Уточнението му е много важно, защото мнозина мароканци реагират доста бурноако някои чужд реши да ги снима. Момичето от магазинчето с наливните парфюми например доста гневно скри с ръка лицето си от обектива. То всъщност беше единственото, което се виждаше от нея. Останалата част от тялото и главата й бяха покрити с дълга черна роба и забрадка.Успяхме да запечатаме в гръб и малко момченце, облечено в типична мароканска дреха. Баба му го спаси от туристическия набег, като го повлече скоростно по тясната улица на пазара. В магазина за ръчно бродирани покривки обаче бяха благосклонни към снимките. Ледовете разчупи нашият официален водач из медината на Фес. Цял ден този човек не се умори да ни разхожда по тесните улици, да разказва за медресета, къщите, занаятите и нравите на местните. Така попаднахме и в дюкяна с покривките. Интересното в него бяха не само бродериите, на които чужденците се лепяха като мухи, а и портретът на действащия крал на Мароко. Ликът на Мохамед VI, често в компанията на своето семейство, краси всички обществени места в страната. За тези, които не знаят, сегашният крал на Мароко е роден през 1963 г. Той е син на покойния Хасан II, близък приятел на нашия Симеон Сакскобургготски.Бродейки из медината на Фес, трябва да сте готови за всякаквиизненади. Като онази сдвете кокошки, чиито глави бяха отрязанипред одобрителните погледи на местните и ужасените на чужденците. Закланите животни бяха продадени. А нашият гид подробно обясни кулинарните навици на мароканците, които включват консумирането само на прясно месо. Пилешкото е предпочитано на трапезата. Най-важното е, че там замразен бройлер няма.Един от специалитетите е превъзходно пиле с карамелизиран лук, с тънък вкус на канела и куркума. Кускусът е другият марокански хит. Тамошният е много по-дребен и ронлив от този, с който сме свикнали у нас. Правят го по всевъзможни начини. А сладкишите? Тях можем да обобщим така – с дъх на бадеми. Мароко е страна със свръхпроизводство на бадеми, което обяснява употребата на ядките под всякаква форма в кулинарията.Сладка яхния от картофи, леща, артишок, лютиви маслини са сред традиционните храни там. Сервираха ни ги в една от богатите къщи в медината, превърната днес в ресторант. Тук е мястото да отбележим, че Фес е основан по времето на Идрис II и че в него се намират едни от най-красивите сгради в страната.„Местните наблягат на вътрешността на къщите си“, разказа ни по този повод нашият водач. Затова дълго и с огромно старание градят своя дом. Центърът на къщата е голямо помещение, с прозорец вместо покрив и шадраван в средата, като символ на връзката между небето и земята. „Пророкът е казал: Построй своята къща така, че да не гледаш в двора на своя съсед, разказва мароканският ни водач. - Както и: Не пречи на своя съсед да сложи греда в твоята външна стена.“Добре е също да знаете, че когато мароканските жени излязат на балконите на своите къщи, мъжете нямат право да ги безпокоят. Когото и да попитате в страната за равноправието между половете, задължително ще ви кажат, че водещата фигура в мароканското семейство е жената. Дали е така обаче, могат да кажат само живелите по-дълго там.Разходката из медината на Фес продължава, а от следващата сергия купуваме клонки с фурми. Уникално вкусни са и нямат нищо общо с тези, които продават из нашите магазини. Опитайте и горещите питки.Везаните кожени чехли – бубуш, малки възглавничкипортмонета или чанти са задължителните артикули във всеки марокански пазар. Кожарската индустрия е една от емблемите на страната. Аргановото масло също. Много е полезно за кожата и косата. Добива се от маслини, но по доста варварски за европееца начин. Най-общо казано, козите пасат маслини, след което ги принуждават с удари по хранопровода да ги „изплюят“. Точно от този хранителен отпадък се добива прословутото арганово масло.Медината на Фес е като разходка през вековете. Модерното в странатасе вижда из пътищата. Аутобанът, отвеждащ от Фес към столицата Рабат, е буквално гладък като масло. Истинско удоволствие да обикаляш с кола из държава, в която годишно се изграждат по 300 км шосета. През целия 4-дневен престой в Мароко, през който циркулирахме между Рабат, Фес и Казабланка, не видяхме дори и малка дупка или кръпка.В Рабат попадаме на много приятна и артистична медина, царството на местните занаятчийски стоки. В близост до нея, зад крепостна стена, се намира казбата. Изключително пъстър артквартал, с най-красивите цветни врати, които сте виждали някога. Уличките на казбата отвеждат до огромна площадка, от която океанът се вижда като на длан. Мястото е много популярно за срещи сред младите в Рабат.По пътя към артистичното кварталче ни спират няколко жени. Размахват големи спринцовки, пълни с кафява или зеленикава течност. След първоначалния смут разбираме, че мароканките всъщност са майсторки на татуировки. А съдържанието на спринцовките е течност с къна. Ако се абстрахирате от усещането, че наоколо е доста мръсно, можете да се сдобиете с красиви рисунки по ръцете си. След няколко измивания татуировките изчезват.Напускайки казбата, можете да се насочите към административния център на Рабат. Тази разходка може да я минете като дежурен туристически тур през крепостните стени на кралския дворец и покрай парламента. Можете да посетите и мавзолея на Мохамед V, който е една от емблемите на кралството.Ако трябва да посочим най-внушителното нещо в Мароко обаче, то това е джамията „Хасан II” в Казабланка. Тя е най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинс в чест на предишния марокански крал Хасан II. Минарето й е високо 210 метра. А най-важното е, че в това архитектурно чудо пускат жени. Задължително носете шал, с който да покриете косите си.

.

ГЕОГРАФСКА СПРАВКА

* Кралство Мароко се намира Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море.

* Граничи с Алжир, Западна Cахара, Мавритания, Атлантическия океан, Сеута и Мелила.* Страната се простира на площ от 446 550 km?

* Населението е близо 35 милиона души* Столицата е Рабат, религиозният и интелектуален център е Фес, а деловият – Казабланка

* 99, 6 на сто от население на страната е мюсюлманско

* Мароко е конституционна монархия

* Паричната единица е дирхам

* Страната има субтропичен климат. Средните януарски температури са 10-12 градуса, а юлските 24-28 градуса.

вмон / http://powerofpositiveenergy.blogspot.com