Кози грамади в Средна гора

© Снимка: wikimapia.org

Кози грамади – свещената планина на одрисите

Автор:Венета Павлова / бнр

През 2005 година археологът д-р Иван Христов от Националния исторически музей открива тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора. В хода на проучванията постепенно става ясно, че тя е част от голям селищен комплекс, в който има и древни скални светилища, крепост, пътища, могилни некрополи и кариери за добив на строителни материали. Концентрацията на култови паметници е причина скалната пирамида Кози грамади да бъде наречена “Свещена планина”. Разцветът на комплекса е през ІV век преди новата ера, когато владетели на мощното тракийско племе одриси издигат там своя резиденция. Защо обаче за нея е избран този труден за строителство терен?

“Смятам, че причината за това се крие във факта, че самият връх е обожествяван от траките в продължение поне на хиляда години – разказва Иван Христов в интервю за Радио България. - Т.е., това е свещено място в пределите на одриската империя, което е привличало поклонници. На самия връх Кози грамади са били изградени два храма, както вече се доказа от проучванията. Трябва да се има предвид, че владетелите в древна Тракия са не само политически и военни водачи, но и главни жреци. И именно на Кози грамади, където има много сакрални места, царят-жрец може най-бързо да осъществи контакт с боговете, да бъде посредник между тях и обикновените простосмъртни. Лично аз така си обяснявам нещата. Но, разбира се, самата планина крие още много загадки и аз съм убеден, че през следващите години археологическата картина на мястото ще стане много богата. Тогава ще си изясним функцията на всички намерени досега археологически обекти. Освен това, надявам се да открием и нови. Вече ще бъдем наясно за връзката между тях, а и каква точно е била ролята на тази свещена планина за одрисите. Между впрочем, трябва да знаем, че в югоизточния край на одриското царство има още една подобна планина – Хиерон Орос, за която се говори в писмените извори. Тя се намира близо до град Текирдаг в днешна Турция. В тамошната си резиденция цар Котис /управлявал от 383 до 359 г.пр.н.е./ е държал своята хазна. Впрочем, известно е, че одриските царе имат по няколко резиденции, с които маркират периферията на своето царство.”

По-големият от двата храма, открити на Кози грамади, е единствен по рода си в Югоизточна Европа. Според д-р Христов той е първият в пределите на днешна България надземен тракийски храм – от първата половина на ІV век преди Христа. Вратата му има йонийска украса, заимствана от гръцката практика. “Оттам нататък всичко е много самобитно и в пропорциите, и в украсата на страничните каменни блокове, от които е изграден. Една много странна платформа е издигната в дъното на храма, а до нея водят две успоредни стълбища”, отбелязва археологът. В нея вероятно са били съхранявани хазната на владетеля или неговите жречески и царски отличителни знаци.

“Най-важните находки от този сезон са свързани с разкриването на една великолепна архитектура: две крепостни стени, две кули-бастиони – елементи от укрепителната система на комплекса – посочва Иван Христов. - Вече успяхме да разгадаем, че резиденцията е построена на три нива, с прави и успоредни стени. Интересното е, че тази година успяхме да намерим още фрагменти от луксозна гръцка керамика, която свидетелства за статуса, поддържан от владетелите. Имаме фрагменти от тасоски амфори, може би в тях са били доставяни гръцки маслини, тъй като намираме костилки от тях. Открихме интересен железен пръстен, тип печат. Колегите от нашата централна лаборатория се грижат той да бъде консервиран и да разгадаят изображенията върху него. И още нещо, което е много любопитно – на Кози грамади се срещат т.нар. коринтски тип покривни керемиди, които са много добре изработени, очевидно под зоркото око на гръцки майстори. Те са правени на необичайно високо място – на 1 300 метра над морето. Между впрочем, керемидите ни дават основание да търсим и пещите на древните майстори. Не мога да кажа, че на този етап ние откриваме съкровища, златни и сребърни предмети – нещо, което се среща в некрополите. По-важна за науката в случая е архитектурата, която на места е с уникален характер. На Кози грамади имаме запазена крепостна стена до три метра, наличие на множество сгради във вътрешността на комлекса, културни напластявания пак около три метра.”

Неотдавна обектът е бил посетен от междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов. Тя е определила границите на археологическия комплекс. По думите на д-р Иван Христов територията му се простира върху 61 хектара. Започната е процедура за обявяването му за паметник на културата с национално значение.

BgTimes.Net