Преображенският манастир,на 76 километра от Търново

На 76 километра от Търново

Преображенският манастир пази „Колелото на живота”

Преображенският манастир грабва още на входа със своята архитектура, типична за строежите на Колю Фичето.

Иван Първанов

30.08.2011

„Колелото на живота“ на Захари Зограф.
На равно разстояние от двете страни на черковната камбанария преди години паднали два огромни скални блока, без да я повредят.

АВТОРЪТ

Дългогодишният игумен на манастира отец Георги.
Преображенският манастир се намира на 76 км от Велико Търново в гората сред надвисналите над пътя за Русе скали. Масивни скали, заплашващи като че ли във всеки един момент да се срутят върху него и да го затрупат. И това не е само заплаха. Само на метър-два от манастирската камбанария като побити в земята стоят два огромни скални къса. Всеки един от тях тежи десетки тонове. Живеещите в манастира стари монаси разказват, че преди няколко години тези късове се откъснали от скалите и полетели със страшна сила надолу. Изглеждало така, сякаш ще затиснат и ще смажат църквата и камбанарията. В последния момент обаче като че ли някаква невидима ръка отклонила камъните и те паднали на равно разстояние от двете страни на църковната сграда. Според вярващите това, което се случило, било

истинско Божие чудо

Бог не е допуснал скалите да унищожат вековната църковна сграда.

Мястото, където се намира Преображенският манастир, предлага изключително красива и живописна гледка към пролома на река Янтра и към отсрещния скален масив, където пък е кацнал женският манастир „Св. Троица”.

Всяка година на храмовия празник - Свето Преображение Господне, манастирът се изпълва с хора от цялата страна, дошли тук да се помолят за здраве, щастие и благополучие. На този ден в единия край на манастира в огромни казани се вари традиционният курбан, който се раздава на присъстващите за здраве.

Според запазените исторически сведения манастирът е построен през 11-и век и първоначално е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора. През 1360 г. по времето на управлението на българския цар Иван Александър манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен още и като Сарин или Шишманов манастир.

След падането на България под турско робство Преображенската света обител е неколкократно опожарявана и оплячкосвана от турците, а впоследствие

целият манастир е разрушен напълно

През 1825 г. е изграден отново от отец Зотик с помощта и средствата на родолюбиви българи. През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква, носеща името на св. Димитър. Строежът и бил започнат от майстор Димитър Софиянлията. Строежът на храма бил продължен от Уста Колю Фичето и завършен окончателно през 1834 година. Строежът на целия манастирски комплекс, направен от Фичето, продължил малко повече от пет години – от 1858 до 1863 година.

Според специалисти по архитектура манастирската църква „Св. Димитър” е уникална и няма аналог в България. Каноничното в нея се преплита с въображението на легендарния строител и я прави неповторима. Стенописите във и вън от църквата пък са дело на друг известен български художник – Захари Зограф, който рисувал тук цели три години. Разбира се, най-голям интерес буди нарисуваната отвън вдясно от входа на храма стенопис, наречена Колелото на живота, както и композицията „Страшният съд”. На първата човешкият живот е представен като един кръговрат, започващ с раждането, преминаващ през множество перипетии и завършващ със смъртта. Иконите в храма пък са дело на друг велик майстор на четката – иконописецът Станислав Доспевски, също един от гениите на българското Възраждане.
.
Сградите са във възрожденски стил

Освен манастирската църква интерес будят и останалите постройки в комплекса, които също са дело на самоукия гений Фичето. Сградите за живеене са издържани в добре познатия възрожденски стил с широки дървени чардаци, издигнати върху дебели подпорни греди. За съжаление времето и тук е оставило своя безмилостен отпечатък и някогашните величествени и красиви сгради днес са на път да се превърнат в развалини. В западната част на манастирския комплекс пък се издига звънарницата със седемте камбани.

в мо / Power of positive energy